Те са родени на хиляди километри от родината ни, но

 Те са родени на хиляди километри от родината ни, само че в един миг от живота им се оказват директно свързани с България. Ще ви срещнем с делата на едни чужденци, чиито имена сте привикнали да виждате да красят булеварди, улици, игрища и така нататък А замисляли ли сте се за какво? Защото, въпреки и чужденци, те са помагали на българския народ и откровено са обичали България…

Фритьоф Нансен и спасяването на българските бежанци

Ако разгледате материала за Фритьоф Нансен  в уикипедия, ще научите, че това е бил виден  норвежки полярен откривател, океанограф, посланик, хуманист, мъдрец и лауреат на Нобелова премия за мир.

С какво обаче личността на норвежеца е обвързвана с България?  Като висш комисар на Обществото на народите (ОН) в интервала на гръцко-турската война (1919-1922 г.) той оказва помощ на милиони бежанци, измежду които и доста българи от Западна Тракия, да се приберат по домовете си. За тази цел Фритьоф Нансен изготвя революционния за времето си Нансенов паспорт, с помощта на който хиляди наши сънародници са депортирани от егейските острови на родна земя. Именно за тази своя хуманна активност през 1922 година великият норвежец е почетен с Нобелова премия за мир. Негова е показателната за веруюто му имитация „ С сложните проблеми се оправям незабавно. За невъзможните неща ми би трябвало малко време, с цел да ги реша ”.

България също демонстрира признателността си към норвежкия посланик. През 1921 година Нансен е награден с почетния знак на Българския червен кръст и с ордена „ За гражданска заслуга “. През 2012 година в междупарковото пространство до НДК пък бе открит негов монумент.

Джеймс Баучер – журналистът с английски паспорт, само че българско сърце

За Джеймс Баучер, ирландски публицист и дълготраен сътрудник на вестник „ Таймс “ за Балканите, е малко да кажем, че е обичал България. Защото той напряко я е обожавал. За него нямало по-приятни занимания от тези да се облече в българска носия, да яде кромид лук и, естествено, да пие ракия.

Как обаче става по този начин, че от далечна Ирландия се озовава у нас? След като приключва в Дъблин и Кеймбридж, ирландецът напуща влиятелната си работа като учител в „ Итън “, с цел да стартира работа в „ Таймс “. Впоследствие е командирован като сътрудник на вестника за Югоизточна Европа.

В своите материали Джеймс Баучер разказва в детайли компликациите и несгодите, на които са подложени българите след Освобождението. Отправя остри рецензии към Букурещкия и Ньойския кротичък контракт и се трансформира в гневен бранител на националната ни идея. Благодарение на него, множеството европейци научават, че в сърцето на Балканите живее един добър и почтен народ, който обаче е грубо ограбван през размирните тогава години.

И една повече от любопитна детайлност: всички знаем прословутата картина на чеха Иван Мърквичка – „ Ръченица “. А знаете ли кой е едрият мъж, нагизден в шопска носия, който потропва националния танц? Да, това е самият Джеймс Баучер! Действието на картината се развива в механа в село Бистрица, Софийска област. Именно там ирландският публицист се среща с чешкия художник, а общото посред им е огромната им обич към България.

Предсмъртното предпочитание на Джеймс Баучер е да бъде заровен край Рилския манастир – той е единственият чужденец на който е оказвана сходна чест.

 Луи Айер – швейцарецът, който ни даде спорта и живота си

Днес, когато се радваме на триумфите на нашите спортисти, не знаем, че би трябвало да благодарим и на един швейцарец, който слага основите на спорта в България. Неговото име е Луи Айер. Той е роден 1865 година в град Хомберг, а през 1894 година по покана на просветния министър Георги Живков идва у нас в качеството си на възпитател.

На българска земя действената му натура незабавно се демонстрира и той основава така наречен Юнашки сдружения – с други думи, това са били първите спортни клубове. Прословутото скандиране „ Българи, юнаци! “ произлиза точно от това, че съюзът на българските гимнастически сдружения се казвал „ Юнак “. С огромно предпочитание Луи Айер среща младите българи с леката атлетика, повдигането на тежести, юмручния пердах (бокса) и „ ритни топка “-та (футбола). Именно той ни носи и първите същински боксови ръкавици и футболни топки.

Но да кажем, че Луи Айер е бил единствено учредител на спорта у нас е все едно да кажем, че Чърчил е бил единствено фен на пури. За интервала, в който е у нас, швейцарецът заобиква България като своя втора татковина. И даже дава живота си за нея. Когато през 1912 година стартира Балканската война, спортистите, подготвяни от Айер, образуват така наречен „ Юнашки легион “, който се включва във военните дейности. Легионът се състои от над 200 бойци и се управлява персонално от чужденеца.  По време на Междусъюзническата война Айер е пълководец на 1-ва рота на 12-та лозенградска тайфа от Македоно-одринското опълчение, образувана в Бургас.

След разгрома ни в двете войни и ядосан от лъжите и нарочните антибългарски изявления в западната преса, Айер издава на френски книгата си „ За България “ („ Pro Bulgaria “). В нея той пази националните ни ползи и се опълчва на пропагандата на българските съседи, които се пробват да ни изградят облик на агресор. Всички доходи от книгата са дарени на ветерани от войната.

Първата международна война го заварва когато към този момент е на 51 години, само че той още веднъж желае да се бори под българския байрак. Военнто командване чудесно знае какъв брой скъп е Луи Айер за публичния живот у нас и с цел да го резервира жив, го зачислява към обоза. Желанието на храбрия швейцарец обаче е да се бие на първа линия и се включва като офицер-доброволец в 33-ти пехотен Свищовски полк. На 2 септември 1916 година при защитата на град Дойран умира, застигнат от гибелен патрон. Загива за България.